<- предыдущая страница следующая ->

Магнитен запис и възпроизвеждане

МАГНИТНИ ЛЕНТИ И КАСЕТКИ

6
Понастоящем най-разпространените магнитни ленти в практиката са двуслойните. Тяхната структура е илюстрирана посредством фиг. 1, на която е показан напречният им разрез. На нея с 1 е означена ОСНОВАТА или както още се казва ПОДЛОЖКАТА на лентата, а с 2 - АКТИВНИЯТ Й СЛОЙ. Той е съставен от магнитно твърди частици, кои то са разпределени равномерно в пластмасова среда. Те трябва да са с много малки размери, за да е възможно записването на къси дължини на вълната, т.е. на сигнали с високи честоти.
Качествените показатели на лентите зависят не само от свойствата на активния им слой, но и от механично-физичните параметри на основите им. Както е известно, процесите запис и възпроизвеждане протичат по-благоприятно, когато механичният контакт между лентата и главите е по-добър. За да е възможно по-пълното прилепване на лентите към главите, е необходимо тяхната основа да е тънка, гъвкава и здрава. Освен това тя трябва да е топло- и влагоустойчива. От появата на първата двуслойна лента, която е била с хартиена основа досега, е минало доста време, през което са били усъвършенствувани както активният слой на лентите, така и основите им. Понастоящем за изготвянето на основа се използва предимно материалът ПОЛИЕТИЛЕНТЕРАФТАЛАТ, който е известен под най-различни търговски наименования, като например: лавсан, майлар, терфан и др. У нас полиетилентерафталатът често го наричат ПОЛИЕСТЕР.
Активният слой на лентите се реализира чрез така наречения МАГНИТЕН ЛАК. Той съдържа магнитнотвърди частици, свързващо вещество, разтворител, пластификатор и други добавки. Преди да бъде нанесен лакът върху основата той се раз бърква продължително в сферични мелници, така че да се получи голяма хомогенност при разпределението на активните частици в обема му. Освен това за подобряване качество то на записа при високите честоти напоследък масово се използват игловидни магнитнотвърди частици. При производството на такива ленти, докато още не е засъхнал нанесеният върху основата им магнитен лак, те се подлагат на въздействието на мощно постоянно магнитно поле, което ориентира "игличките" по посока на дължината на бъдещата лента.
Понастоящем като изходен материал за направата на магнитнотвърдите частици се използват: гама-дву железният триокис (Y-Fе203), порядко магнетитът, който всъщност е трижелезен четириокис (Fе304), хромовият двуокис, известен с названието си "хромдиоксид" Сг02, ферит-кобалтът и химически чистото желязо, което се използва при "металните" ленти и много други сплави.
Двуслойните ленти могат да се изготвят по различни стандарти. Най-разпространени в битовия и в голяма част от студийния звукозапис са лентите, които са широки 6,3 мм и 3,81 мм. Лентата с ширина 3,81 мм се използва за изготвянето на компакт- и микрокасетите.
Както е известно, касетофонната техника навлезе в практиката преди повече от 20 години, като подчертана масовост придоби системата "компакт касет" [Compact Cassette], изобретена от фирмата Филипс. Размерите на компакткасетките са 102/63,8/12 мм. По отношение на времетраенето на записа се произвеждат три типа компакткасетки. Те са С60, С90 и С120. Тези цифри показват сумарното времетраене на записа, което може да се реализира с двете страни на всяка една от тях. В тях се употребява лен та с полиестерна основа, чиято сумарна дебелина е съответно 18, 12 и 9 um. Най-масово използваната компакткасетка е С60, защото лентата в нея все пак е достатъчно дебела. За компакткасетките С90 и С120 се изискват касетофони с по-специални задвижващи устройства.
На гърба на компакткасетките (фиг. 2) в двата им края се намират предпазни прозорчета. Когато в касетката има запис, който не трябва да бъде изтрит, пластинките на тези прозорчета трябва да се отчупят. Това трябва да стане по пунктираните линии на фиг. 2. Тогава там се получават отвори, в които влизат елементите от блокиращ механизъм, благодарение на което касетофонът не може да бъде включен на запис. Когато все пак на такава касетка трябва да се проведе наново запис, достатъчно е върху отворите на предпазните прозорчета да се залепи тиксо, или пък да се запълнят внимателно с хартиени топчета.
Сега, когато в практиката навлязоха нашироко както хромдиоксид ните, така и металните касетки, кои то изискват друг режим на запис, на гърба им се поставят аналогични на прозорчетата празнини. Превключва нето на режима на запис зависи от това дали на определените места на гърба на касетката има съответни празнини, в които да може да влезе крайният орган на превключвателя. Това е своеобразна механична кодировка.
Понастоящем се произвеждат раз лични по принцип и размери касетки. Добър прием намериха касетите от типа "Cartridge", при които има само една ролка. Лентата в тях е обособена като безконечен шлейф. Те се използват предимно във възпроизвеждащи касетофони, тъй како на тях по многотиражен път е произведен съответен професионален запис на 8 писти за четири стереопрограми.
Бяха конструирани и "Унисет"-касетките, които са предназначени за автоматизирани студийни касетофони.
Значително по-високи качествени показатели от компакткасетите притежават елкасетите, устроени по системата "Elcassette". Както при "Cartridge" и "Унисет"-касетите, така и тук се употребява лента с ширина 6,3 мм. Това позволява да се използват по-широки писти, благодарение на което се повишава отношението сигнал/шум. Освен това тук скоростта на движение на лентата не е 4,76 см/сек., както е при компакткасетите, а е 9,53 см/сек. Това също така благоприятствува за получаване на по-високи качествени показатели. Но елкасетата има и едно друго предимство, което е по-съществено. Те са устроени така, че при запис или при възпроизвеждане елементи от задвижващото устройство на касетофона захващат лентата и я притискат към неподвижните глави. Благодарение на това свойствата на контакта лента-глава не зависят от точността на изработка на касетката, защото той се извършва извън нея при неподвижни глави. Тук трябва да се припомни, че при компакткасетофоните контактът лента-глава се осъществява вътре в касетката, чрез подвижни глави и че свойствата на този контакт, зависят от прецизността на изработката й. Размерите на елкасетите са 152/ 106/18 мм.
Напоследък в резултат на усъвършенствуването на "металните" ленти се засили интересът и към МИКРОКАСЕТИТЕ. Стандартните им раз мери са 50/33,5/8 мм. Системата "Microcassette" осигурява продължителност на записа 2 X 30 минути при скорост на движение на лентата 2,38 см/сек. Тук се използва и скоростта 1,2 см/сек, при която времетраенето на записа се удвоява. Употребяват се два вида ленти - обикновена, която е дебела 9 um и "Angrom", лента с дебелина 6 um. С втората лента се постига времетраене 2 X 45 минути при скорост 2,38 см/сек и съответно 2 X 90 минути при скорост 1,2 см/сек. Засега най-широката честотна лента, която може да се усвои от микрокасетофоните, е от 40 Hz до 14 000 Hz! На фиг. 3 е показан касетофонът на фирмата "Панасоник", две микрокасети и писалка за сравняване на размерите.
Както е известно, ролковите битови магнетофони и традиционните студийни магнетофони работят с лента, която е широка 6,3 мм. В студийната практика се използват такива ленти с дебелина 50 um, а в бито вата — "дългосвирещите" ленти с де белина 36 um, "двойнодългосвирещите" — дебели 27 um, и "тройнодългосвирещите" - дебели 18 um. Те се навиват на различни ролки със стандартни размери, така че да се навива лента с различна дължина: 180, 250, 360, 540, 720 и 1000 м.
Лентите се оценяват и по магнитните им качествени показатели. По-важните от тях са: остатъчна магнит на индукция, коерцитивен магнитен интензитет и относителна магнитна проницаемост.
В крайна сметка окончателните качествени показатели на лентите, с които количествено се определят процесите запис и възпроизвеждане, зависят комплексно както от механичните, така и от магнитните им параметри. Тези окончателни качествени показатели са звукотехническите. По-важните от тях са: абсолютна и относителна чувствителност, честотна характеристика, запи сан магнитен поток при пълно намагнитване на лентата до насищане, записан номинален магнитен поток, коефициент на нелинейните изкривявания, шумове, коефициент на копирефекта и коефициент на изтриваемостта.
Абсолютната чувствителност на лентите показва каква остатъчна магнитна индукция се получава върху тях, когато са записвани с магнитно поле, интензитетът на което е единица. За практиката по-голямо значение има относителната чувствителност на лентите. Тя показва с колко децибела една лента от даден тип е по-чувствителна или по-малко чувствителна от лента от друг тип, при еднакви условия на записване.
Тъй като е невъзможно да се про извеждат ленти с абсолютно еднакви механични и магнитни параметри по цялата им дължина, въвежда се показателят непостоянство на чувствителността по дължина. Понастоящем тя е по-малка от ± 1dB.
Честотната характеристика на лентите показва каква е чувствителността им при високи честоти спрямо тази при средни честоти. При скорости 19,05 и 38,1 см/сек тя се определя при 10 kHz спрямо 1 kHz, а при по-ниските скорости (9,53 и 4,76 см/сек) при 6,3 kHz спрямо 315 Hz.
Записаният магнитен поток при пълно намагнитване до насищане на лентата е от значение за всички цифрови магнетофони и за тези, при които се записва чрез честотна, широчинно-импулсна и кодово-импулсна модулация на входящия електрически сигнал, тъй като в тези случаи нелинейните изкривявания на остатъчния магнитен поток са без значение.
Нелинейните изкривявания при директния аналогов магнитен запис до голяма степен се определят от не линейните изкривявания на магнитната лента, изразени от нелинейния характер на динамичната характеристика на лентата. Тя показва как се изменя остатъчната магнитна индукция във функция на интензитета на записващото магнитно поле. Поради 8-образната форма на тази характеристика нелинейните изкривявания са предимно нечетни, като в тях преобладава третата хармонична съставна. Те са нормирани и се задават при записване на номиналния остатъчен магнитен поток. За лентите в касетките ("компакт" и "микро") те са 2 %, а за лентите в елкасетите и тези, които са навити на ролки и на студийни керни, те са 1,5 %.
При директния аналогов магнитен запис има три вида шумове на лентата в зависимост от магнитното й състояние. Най-слаб е шумът на размагнитената лента. Той се опреде ля от нехомогенността на активния слой на лентите. Вторият вид шум е този, който се получава по време на запис на пауза. Той е по-голям от този на размагнитената лента. Всъщност това е работният шум на лентите. Третият вид шум е модулационният. Това е шумът на намагнитената при запис лента. Всъщност то ва е една паразитна амплитудна модулация, дължаща се на магнитната и механичната нехомогенност на контакта лента-глава.
Копирефектът е едно твърде специфично явление. То се изразява във възникване на вторична магнитна фонограма вследствие на магнитното "откопирване" на силно намагнитен участък от лентата върху намиращите се под него и над него навивки от лентата. Неприятният резултат от копирефекта се забелязва при запис на самостоятелен силен звук (вик за помощ и др.). При въз произвеждане на такъв запис вследствие на "откопирките" единичният силен звук ще бъде чут тихо предварително няколко пъти и още няколко пъти след възпроизвеждане на основния силен звук. Това са така наречените "пред и след ехови" повторения. Относителното ниво на копирефекта за съвременните ленти е сравнително ниско. То е от порядъка —50 до —56 dB спрямо номиналния сигнал.
Коефициентът на изтриваемост показва с колко децибела е по-слаб останалият след изтриване сигнал от номиналния. Тук трябва да се подчертае, че този показател е по-добре да се задава за комплекта от лента със съответния магнетофон, тъй като една и съща лента при различни магнетофони дава по-добра или по-лоша изтриваемост. Тъй като напоследък е доказано, че съществува "възкръсване" на стари записи от предисторията на лентата, то е необходимо тя да се изтрие щателно преди да се употреби за нов запис. За тази цел се конструират специални изтриващи апарати, два от които ще бъдат описани в рамките на този курс. Във връзка с "възкръсването" е препоръчително за особено отговорни записи да се използва нова запечатана лента.
Доц. к.т.н. Славчо МАЛЯКОВ


ДОЦЕНТ СЛАВЧО МАЛЯКОВ НА 50 ГОДИНИ

На 27 юни, тази година, навърши 50 години доц. к.т.н. инж. Славчо Маляков, член на редакционния съвет на "Млад конструктор" от основаването на списанието.
За много от нашите читатели, любители на Hi-Fi-техниката, името на доц. Маляков е познато както от научно-популярните и конструктивно-приложните му статии, така и от неговите книги и учебници в тази област.
Главното в дейността на доц. Маляков, като научен работник и преподавател, е любовта му към младите и желанието да разкрие тайните на своята наука на все по-широк кръг от тях, да помогне за формирането на техния научен мироглед.
Наред с многобройните си задължения като доцент по дисциплината "Запис и възпроизвеждане на електрически сигнали" във Факултета по радиоелектроника, доц. Маляков отделя много време и енергия и за студентите от основаната от него специалност "Дисководещи - режисьори" към Факултета по обществени професии на ВМЕИ "Ленин".
В момент, когато електрониката оказва решително влияние върху музиката, необходимостта от пионери, които да спомогнат за синтеза между тези две области, е особено актуална. Един от тези пионери е доц. к.т.н. инж. Славчо Маляков. Педагогическата помощ, която той оказва на студентите в Българската държавна консерватория, като изнася лекции по "Запис и възпроизвеждане на електрически сигнали" за специалността "Тон-режисура", на която той е един от основоположниците, и по "Естрадна звукотехника" в естрадния отдел, и по "Диско-техника" във ФОП на БДК, е безспорен принос за повишава нето на професионалната подготовка и култура на бъдещите специалисти в тази област.
Честит юбилей!
МЛАД КОНСТРУКТОР


Радиоразпръскване на КВ

ОБХВАТ 41 МЕТРА

Честота, kHz
Дължина на вълната, m
Станция
Държава
7670 39,11 София НР България
7550 39,73 Сеул Ю. Корея
7480 40,11 Пекин КНР
7470 40,16 Пекин КНР
7465 40,19 Тел Авив Израел
7440 40,32 Москва СССР
7420 40,43 Москва СССР
7410 40,48 Тел Авив Израел
7400 40,54 Москва СССР
7390 40,59 Москва СССР
7380 40,65 Москва СССР
7375 40,68 Пекин КНР
7370 40,70 Москва СССР
7360 40,76 Москва СССР
7350 40,82 Москва СССР
7345 40,84 Прага ЧССР
7330 40,93 Москва СССР
7325 40,96 Вашингтон САЩ
7320 40,98 Москва СССР
7310 41,04 Тирана НСР Албания
7305 41,08 Москва СССР
7300 41,10 Радио Берн Швейцария
7300 41,10 Москва СССР
7295 41,12 Атина Гърция
7295 41,12 Радио Канада Канада
7290 41,15 Рим Италия
7285 41,18 Кьолн ФРГ
7285 41,18 Радио Канада Канада
7280 41,21 Москва СССР
7275 41,24 Рим Италия
7275 41,24 Будапеща УНР
7265 41,29 Баден-Баден ФРГ
7265 41,29 Москва СССР
7260 41,32 Берлин ГДР
7255 41,35 София НРБ
7250 41,38 Ватикана Ватикана
7240 41,44 Радио Югославия Югославия
7235 41,46 Рим Италия
7230 41,49 Лондон Англия
7215 41,58 Радио Турция Турция
7210 41,61 Лондон Англия
7205 41,64 Москва СССР
7200 41,67 Будапеща УНР
7200 41,67 Белград Югославия
7185 41,75 Лондон Англия
7185 41,75 Берлин ГДР
7175 41,81 Кьолн ФРГ
7170 41,84 Виена Австрия
7165 41,87 Адис Абеба Етиопия
7155 41,93 Будапеща УНР
7150 41,96 Лондон Англия
7145 41,99 Варшава ПНР
7145 41,99 Виентян Лаос
7135 42,05 Париж Франция
7135 42,05 Анкара Турция
7120 42,13 Лондон Англия
7110 42,19 Атина Гърция
7100 42,25 Москва СССР
7095 42,28 Карачи Пакистан
7090 42,31 Тирана НСР Албания
7075 42,40 Тирана НСР Албания
7065 42,45 Тирана НСР Албания
7055 42,52 Пекин КНР
7050 42,55 Кайро Египет
7035 42,64 Шанхай КНР
7010 42,80 Пекин КНР

ОБХВАТ 49 МЕТРА

Честота, kHz
Дължина на вълната, m
Станция
Държава
6576,5 45,62 Пхенян КНДР
6480 46,30 Сеул Ю. Корея
6426 46,44 Ханой Виетнам
6340 47,32 Пхенян КНДР
6231 48,15 Кабул Афганистан
6220 48,23 Москва СССР
6210 48,31 Ватикана Ватикана
6200 48,39 Москва СССР
6200 48,39 Тирана НСР Албания
6195 48,23 Лондон Англия
6190 48,46 Бремен ФРГ
6185 48,50 Москва СССР
6180 48,54 Лондон Англия
6180 48,54 Тирана НСР Албания
6175 48,58 Москва СССР
6170 48,62 Тирана НСР Албания
6165 48,66 Рим Италия
6165 48,66 Берн Швейцария
6160 48,70 София НРБ
6155 48,74 Виена Австрия
6145 48,82 Москва СССР
6145 48,82 Кьолн ФРГ
6145 48,82 Париж Франция
6140 48,86 Лондон Англия
6140 48,86 Радио Канада Канада
6135 48,90 Азърбайджан СССР
6135 48,90 Варшава ПНР
6135 48,90 Кьолн ФРГ
6130 48,94 Москва СССР
6125 48,98 Лондон Англия
6120 49,02 Москва СССР
6110 49,10 Будапеща УНР
6100 49,18 Радио Югославия Югославия
6095 49,22 Вашингтон САЩ
6090 49,26 Люксембург Люксембург
6085 49,30 София НРБ
6085 49,30 Мюнхен ФРГ
6085 49,30 Лондон Англия
6085 49,30 Париж Франция
6075 49,38 Кьолн ФРГ
6070 49,43 София НРБ
6065 49,46 Стокхолм Швеция
6065 49,46 Кьолн ФРГ
6060 49,50 Рим Италия
6060 49,50 Вашингтон САЩ
6055 49,55 Прага ЧССР
6050 49,59 Лондон Англия
6045 49,63 Киев СССР
6040 49,67 Вашингтон САЩ
6040 49,67 Будапеща УНР
6035 49,71 Мелбърн Австралия
6030 49,75 Москва СССР
6030 49,75 Щутгарт ФРГ
6025 49,79 Будапеща УНР
6025 49,79 Лондон Англия
6020 49,83 Киев СССР
6020 49,83 Радио Холандия Холандия
6015 49,87 Вашингтон САЩ
6010 49,92 Таджикистан СССР
6010 49,92 Лондон Англия
6010 49,92 Радио Норвегия Норвегия
6010 49,92 Прага ЧССР
6005 49,96 Лондон Англия
6005 49,96 Зап.Берлин Зап. Берлин
6000 50,00 Москва СССР
6000 50,00 Виена Австрия
5990 50,08 Париж Франция
5990 50,08 Рим Италия
5985 50,12 Мексико Мексико
5975 50,25 Москва СССР
5975 50,25 Лондон Англия
5965 50,29 Москва СССР
5960 50,33 Москва СССР
5960 50,33 Малта Малта
5955 50,38 Берлин ГДР
5950 50,42 Москва СССР
5950 50,42 Манагуа Никарагуа
5945 50,46 Виена Австрия
5940 50,50 Москва СССР
5935 50,55 Москва СССР
5930 50,59 Прага ЧССР
5920 50,67 Москва СССР
5905 50,80 Москва СССР
Й.Б.


Капацитивно реле

Този уред сигнализира звуково или светлинно (чрез реле) приближаването на някакви предмети или хора до датчика. За датчик служи неголяма метална плочка с площ от няколко квадратни сантиметра и дебелина около 1 mm. Може да се използва и плочка от фолиран гетинакс.
Капацитивното реле се състои от четири стъпала. Високочестотния генератор, изграден с транзистора Т1, генерира с честота 27 MHz, която се настройва с кондензатора С5. През С6 трептенията постъпват на базата на транзистора Т2, с който е изграден високочестотен усилвател. При експериментирането на схемата се оказа, че Т2 трябва да се подбере с малък коефициент на усилва не по ток р. Ако не разполагате с такъв транзистор ще трябва да се намали преднапрежението, като за целта резисторите R5 и R6 от делителя се заменят с тримерпотенциометри. Освен това транзисторът Т2 служи и като буферно стъпало, отделяйки генератора от детектора, който е с много ниско вътрешно съпротивление.
Усиленият от Т2 сигнал се детектира от двойката диоди Д1 и Д2 и се подава в базата на Т3 от крайния усилвател Т3-Т4 на изпълнителното устройство (в случая реле). Транзисторът ТЗ се поддържа отпушен, а той от своя страна поддържа Т4 запушен и релето - изключено. Ако до датчика се доближи предмет с достатъчна маса (например човешкото тяло посредством ръката) се прекъсват генерациите на високочестотния генератор. Транзисторът Т3 се запушва и това довежда до отпушването на Т4 и релето се включва. Захранващото напрежение е от 12 до 13,5 V.
Настройка на уреда. Колекторът на Т1 се свързва чрез проводник към плочка фолиран гетинакс с размери приблизително 80 X 100 mm. След включване на захранването релето може да се включи. В такъв случай с пластмасова отвертка ядрото на L1 се завърта, докато релето изключи. Релето трябва да се включи, когато с ръка доближим датчика на разстояние 20 -:- 30 cm. Ако реле то се включи едва когато се докосне датчика, това означава, че чувствителността е малка или че бобината L1 не е добре настроена. Ако релето не изключва, тряб ва да се намали повърхността на датчика, а също така и дължината на свързващия проводник. Добре настроената схема работи сигурно, но трябва внимателно да се избере мястото, където ще работи уредът (предвид приложението му), за да не се получи паразитно задействуване.
Приложение. Освен за сигнали зиране на приближаване на човек, кола и др. предмети, капацитивното реле може да се използва и за сигнализиране на движението на предмети през отвор или по лента. В такъв случай датчикът се оформя като намотка (1-2 навивки от дебел проводник) около отвора. Уредът може да се използва и за алармено устройство за автомобили, но да се има предвид, че не трябва да се използва самата кола за датчик, поради голямата си маса.
Елементи. Бобината L1 съдържа 17-18 навивки с ПЕЛ-0,5 mm, навити върху цилиндрично пластмасово тяло с феритно тяло и диаметър 8 mm. Релето е за 12 V.
Инж. Владимир БОЧЕВ


Летящ авиомодел •КОС•

В ПОМОЩ НА КРЪЖОЦИТЕ ЗА НАЧАЛНО ТЕХНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО

Формата на носовата част 1 се прекопирва от чертежа на прозрачна хартия, пречертава се върху дъсчица (липова, борова или шперплат) с дебелина 3 mm и се изрязва с лък и трионче. След това се шлифова със ситна пила и шкурка. Прорезите за крилото 3 и летвичката на тялото 2 се оформят с тънка пиличка. Внимавайте — разширените прорези ще затруднят сглобяването на модела.
Летвичката 2 (3X5X190 mm) се изрязва от бор, липа или балса, почиства се с шкурка и се залепва към носовата част.
Формата на крилото 3 се прекопирва на прозрачна хартия, след което се пречертава върху кадастрон, и се изрязва с ножица по контурите.
Ивиците За и 3б се прегъват и залепват към долната повърхност на крилото и след това му се придава видът А-А. Това положение на крилото се фиксира с 2-3 картонени лентички 6, които се залепват от долната му страна (на мястото на щриховката). С това се удебелява крилото, което е необходимо за плътното му влизане в прореза на носовата част.
Хоризонталният стабилизатор 4 и вертикалният 5 се "пренасят" по същия начин върху картона. Ивиците 4а се прегъват по прекъснатата линия и се залепват към долната повърхност на хоризонталния стабилизатор. Вертикалният стабилизатор 5 се прегъва така, че да бъде перпендикулярен на хоризонталния. След това двете части на вертикалния стабилизатор 5 се залепват една към друга и двата стабилизатора се залепват за летвичката 2 в задния край на тялото. Носовата част и вертикалният стабилизатор трябва да са в плоскост, перпендикулярна на хоризонталния стабилизатор.
Крилото 3 се закрепва в прореза на носовата част така, че средата му да съвпада с надлъжната ос на тялото.
В отвора на носовата част на модела се поставя баласт (олово) с такова тегло, че моделът, подпрян на два пръста в центъра на тежестта (ЦТ), да се установи в хоризонтално положение с леко наведена надолу носова част.
Моделът се реглира в полет. Пуска се с малко наведена надолу носова част и умерен тласък. Ако моделът се спусне стръмно надолу (пикира), стартът се повтаря с по-силен тласък. Ако се спусне отново, задната част на хоризонталния стабилизатор се огъва малко нагоре. Ако и това не помогне, трябва да се намали част от баласта. По обратен начин се постъпва, когато моделът рязко се изкачва нагоре (кабрира).
Ако моделът рязко завива вляво или вдясно, изходящият край на полукрилото към страната на завоя се огъва малко надолу, а на другото полукрило - малко нагоре. Едновременно с това задният край на вертикалния стабилизатор се огъва малко в посока обратна на завоя.
Когато се постигне плавен полет в права посока, моделът може да се стартира и с гумена нишка. В земята на разстояние 2 метра едно от друго се забиват две колчета високи 30-40 cm. Гумената нишка, дълга 1,5 m се завързва за горните краища на колчетата. Моделът се хваща за летвичката под хоризонталния стабилизатор, закачва се за стартовата кука, опъва се силно и се пуска. В зависимост от силата на опъване, еластичността на нишката и реглажа на модела, може да се получи хоризонтален полет в права посока, стръмно изкачване, лупинг, завой през крило и др.
Георги БОГДАНОВ

<- предыдущая страница следующая ->